Община Долни чифлик

Държавата най-после се събужда и след почти четиридесетгодишно безхаберие е на път да даде зелен сигнал за по-задълбочено проучване на тайните на древността, погребани под пясъците край плажа на Шкорпиловци и устието на р. Фандъклийска. За това дава надежда становището на експертната група, назначена от министъра на културата, с председател арх. Виктор Попов, директор на дирекция в НИНКН. В него се определя значимостта на археологическия комплекс, предлага се промяна на статута на обектите в него и се определят комплекса от охранителни мерки за неговото опазване.

„След като се запозна на място със състоянието на археологическите находки, комисията изготви протокол, копие от който бе предоставен и на община Долни чифлик. На базата на него директорът на НИНКН трябва да внесе за разглеждане на заседание на СЕСОНКЦ предложение за режим на опазване на Груповата архиологическа недвижима културна ценност /ГАНКЦ/ „Късноантична крепост /квадрибург/, раннохристиянска базилика, раннохристиянска гробница и част от старобългарски вал” с предоставянето на категория „национално значение” на всички обекти в него. Досега с този статут бяха само два от тях. Очакваме да бъдат дадени и предписания за опазване на археологическия комплекс”, обясни кметът на община Долни чифлик Борислав Натов.

Шкорпиловци е имал важно стратегическо значение през античността и средновековието. В статията си за укрепителните валове по Черноморието през 1911 г. чешкият изследовател и археолог Карел Шкорпил описва и този, който се намира в низината на р. Фандъклийска на около 2 км източно от с. Шкорпиловци. През 1917 г при изкопни работи са открити останки от градеж с мозаечна подова настилка западно от преминаващия успоредно на морския бряг отбранителен вал. Това накарало К. Шкорпил да предприеме архиологически разкопки. Разкрита е раннохристиянска базилика с мозаечен под и гробница крипта по пода, пишат в своето становище експертите. И изясняват: „В края на 50-те години при изкопни работи във вала е открита стена, строена от камъни с пояс от тухли, споени с хоросан, смесен с едроскчукани тухли. През 1966 г гробницата е почистена по инициатива на Варненския музей. През 1967 г археологът Милко Мирчев започва проучването на базиликата. Той открива многоцветна мозайка, оформена на карета с бордюри от вълнообразни бръшлянови вейки и стилизирани лозови ластари. Композицията включва животни, птици, екзотични плодове, розети, геометрични и растителни орнаменти. Базиликата е трикорабна, едноапсидна, с нартекс и атриум”.

В протокола на комисията, водена от арх. Виктор Попов е записано още, че югозападно от базиликата е имало баптистерий с мозаечен под с плитка мраморна писцина в средата. Гробницата е била зидана засводена, с правоъгълни форми. Имала е предверие с няколко мраморни стъпала. Вътрешността е била покрита със стенописна украса, изрисувани са два кръста и две концентрични окръжности. Гробницата е била украсена и с архитектурни елементи – релефни щукови корнизи под свода.

От протокола на комисията научаваме още, че базиликата се намира в малка късноантична крепост (IV - V в), вдигната на античния крайморски път от устието на р. Дунав(Истрия), до Константинопол. Построена е между римските пътни станции Ерите (на устието на р. Камчия), и Темплум Йовис (Обзор). Крепостта (квадрибург) е с четири кръгли кули в четирите си ъгъла. Има вход от север и евентуално от юг. След като крепостта спира да функционира като отбранително съоръжение, в останките от нея и южно от нея за известно време съществува късноантично селище (IV – VII в.), а по-късно е изграден и защитен земен вал. Той преминава през източната стена на крепостта.

През 1977 -1978 г. Д. Ил. Димитров провежда археологически разкопки на крепостта и вала, но поради преждевременната му смърт те остават недовършени, а резултатите - непубликувани.