Долни чифлик почете генерал Демир Борачев

Обществеността на Долни чифлик почете на тържествено събрание 105 г. от рождението и 20 г. от кончината на българския военачалник и обществен деец генерал-полковник Демир Борачев. То бе организирано със съдействието на неговия син и активен член на СОСЗР о.з. полковник-инженер Чавдар Борачев, Съюза на ветераните от войните, Българския антифашистки съюз, Отечествения съюз и БСП.

По време на събранието беше представена кратка биография на генерал Борачев и бяха прочетени слово на генерал-майор Георги Силянов – дългогодишен помощник на генерал Борачев в МВР, и слово на доц. д-р Иван Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните. По време на събранието бе представена последната книга на генерала „Една изповед...”, която обхваща периода 1944 – 1994 г. Хор „Корали“ от гр. Варна пък изпълни няколко патриотични песни.

Синът на генерал Борачев - о.з. полковник-инженер Чавдар Борачев разказа спомени за баща си и изказа своите и на семейството си благодарности.

Демир Димитров Борачев е роден на 23 февруари 1910 година в с.Николаевка, община Суворово, Варненска област. Член е на Комсомола от 1928 година, а на БКП – от 1931 година. Като студент в Шуменския учителски институт през 1931-1933 г. е секретар на окръжния комитет на Добруджанския младежки съюз, на окръжния комитет на ДРО /Добруджанска революционна организация/ и член на Комисията по националностите при ОК на БКП. От есента на 1932 година е сътрудник на военната комисия на ОК на партията, а от началото на 1933 г. до минаването си в нелегалност през март същата година е секретар на БОНСС в института. Арестуван е през май 1933 година и е осъден на смърт по шуменската военна конспирация. В затворите прекарва осем години – до май 1941 година.

След освобождаването му от затвора е секретар на варненския селски партиен район, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на военната комисия при окръжния комитет на партията. Партизанин е от май 1942 година – командир и политкомисар на партизанска чета „Народна дума” в Коджа балкан. От 1942 г. е член на окръжния комитет на партията и върши нелегална организационна работа, като ръководи създаването на Варненската партизанска чета. От създаването й през юли 1943 г. до 9 септември 1944 г. е политкомисар на Х-та Варненска въстаническа оперативна зона. Два пъти задочно е осъден на смърт.

От 9.9.1944 година е член на Бюрото на окръжния и областния комитети на партията и на областния комитет на Отечествения фронт, командир на народната гвардия и Народната милиция във Варненски окръг и областта. Участва в първия период на Отечествената война като помощник-командир /политкомисар/ на 4-та Преславска дивизия. След фронта отново е на партийна и организационна работа във Варна. Завършил е Висшите академични курсове „Выстрел” и Висшата академия на Генералния щаб на Съветската армия „К.Е.Ворошилов” в СССР. Преминава през всички командни длъжности в БНА – командир на полк, на дивизия, на отделен корпус, командващ армия. Бил е заместник-началник на Генералния щаб на БНА, завеждал е отдел „Административни органи” на ЦК на БКП. Военната си служба завършва като заместник и първи заместник-министър на вътрешните работи, където е отговарял за мобилизационната готовност и за войските на Министерството. Има войнско звание „генерал-полковник”. Той е единственият български генерал, завършил пълния курс на Софийската духовна семинария, където получава солидна обща култура и езикова подготовка. От октомври 1973 г. е избран за заместник-председател на обществени начала на Националния съвет на Отечествения фронт.